Да рисувам вече зная,
Аз човечета чертая,
със очички и устенца,
със ръчички и краченца.
Шапка слагам и готово
е човеченцето ново!
Усмихнати игриви
рисунки закачливи!
Цели куплети песнички пея,
мелодии запомням – туй го имея.
Без още букви да познавам аз,
книжките по страници чета в захлас.
Пъзели редя завчас,
ах умница съм си аз!
Сглобявам, нареждам,
картинките подреждам.
А като ги наредя направо,
мама, тати викат Браво!
После ги развалям и ето
може пак да ги реди детето!
От 1 до 10 аз броя,
цифрите поред редя,
на български или английски – без значение,
владея вече аз това умение.
И до 20 мога, но някои числа пропускам,
от 12 на 14 и после на 17 аз се спускам,
Но на 2 съм, има време да се уча,
правилно числата да науча.
А пък чичо Еди каза, че на 3 години без съмнение,
ще науча аз и таблицата за умножение!
Вуйчо конструктор ми подари да строя,
вили, къщи, ферми да творя.
Голям комин нареждам,
стени с прозорци подреждам.
Вътре човечета джага полагам,
на масичка и столчета ги слагам,
да пият наужким кафенце горещо,
или пък друго нещо.
Возя ги в кола кабриолет,
качвам ги дори на въртолет,
да летят в небето,
а със лодка пускам ги в морето.
Така през зимата се забавлявам,
да дойде бързо лятото аз се надявам,
че в парка да играя и да тичам,
навън, на слънце, повече обичам!