0

Кокото

Кокококо, искам коко,
не признава киселото мляко.
Люба вече е голяма
кокото ще спира мама.

Сладко спи бонбончето
незнае то миньончето,
че мама усилия полага,
да спреме кокото то се налага.

Да пее песни, приказки да им разказва
така големите заспиват, мама им показва.
Водичка, сокче, мляко може – да,
коко преди сън – вече не може, не така.

Трудно е то опитно кърмаче
от коко лесно тъй да се откаже.
Специален момент е и се иска търпение,
особено ако детето си няма и намерение
бързо и без зор да се отбие лесно,
а за мама и компания е доста интересно … 🙂

0

Под дюшека

Днес чак под дюшека се заврях,
не искам на детска градина пак.
Студ е навън, но колата запали,
мама да ме набута в колата едвам свари.

Като пристигнах почнах да бягам
и тате да ме носи се наложи,
исках ходенето на детска
ако може дано се отложи…

Вкъщи обичам да играя на воля и на свобода
но приятелите децата ги няма вкъщи – това е така,
песни, английски, танци, народни,
на детската има забавления най-разнородни.

Но дисциплина също трябва да се спазва,
ред да има, да се слуша трябва се оказва.
Сутрин рано е трудно да се става,
а вечерта на прибиране в детската ми се остава…

Четвърти ден съм и вече не плача,
с бодра стъпка към градината крача,
да играем, учим, да се веселим,
после вкъщи изморени да вечеряме и спим.

0

Малката

От днес вече говоря,
не спирам да бърборя.
Думите мама, тата казвам
и не спирам това да показвам.

Като стана голяма като кака
ще обикалям навсякъде на два крака,
всичко аз ще ви разказвам,
а дори и ще ви надприказвам!

1

На детска

IMG_0082

На детската градина аз се адаптирам,
причина да плачкам все си намирам.
Сутрин рано ставането не обичам,
видя ли входа на градината – да се скрия тичам.

Вечер обаче мама като ме взема се чуди и мае,
защото с децата и пластилина още ми се играе.
Звъни звънеца, вратата изтрака,
госпожата вика – бягай, мама те чака.

Пантофи събувам, ботуши обувам,
Към вкъщи потегляме,
Впечатления и мисли нареждаме.
За деня си разказваме,
Нови номера показваме.

У дома вечеряме, играем и се гласим,
за утре бодри свежи – трябва хубаво да се наспим.
Звъни будилника и всичко почва отначало,
леви, десни, мама, тате, бебе – Чао!

0

Леля Спарки

Спарки, честито сватба!!!
Желаем всичко да ви радва,
живот и здраве и късмет,
деца, усмивки занапред!

Бъдете здрави и честити
с любовно вино веч напити
пълна къща с радост
и в сърцата сладост.

На скалата катерачи
на красотата познавачи
моменти много хубави навред
ръка за ръка – пълен напред!

0

Умница

IMG_0043_resized IMG_0041_resized IMG_0042_resized

Да рисувам вече зная,
Аз човечета чертая,
със очички и устенца,
със ръчички и краченца.

Шапка слагам и готово
е човеченцето ново!
Усмихнати игриви
рисунки закачливи!

Цели куплети песнички пея,
мелодии запомням – туй го имея.
Без още букви да познавам аз,
книжките по страници чета в захлас.

Пъзели редя завчас,
ах умница съм си аз!
Сглобявам, нареждам,
картинките подреждам.

А като ги наредя направо,
мама, тати викат Браво!
После ги развалям и ето
може пак да ги реди детето!

От 1 до 10 аз броя,
цифрите поред редя,
на български или английски – без значение,
владея вече аз това умение.

И до 20 мога, но някои числа пропускам,
от 12 на 14 и после на 17 аз се спускам,
Но на 2 съм, има време да се уча,
правилно числата да науча.

А пък чичо Еди каза, че на 3 години без съмнение,
ще науча аз и таблицата за умножение!

Вуйчо конструктор ми подари да строя,
вили, къщи, ферми да творя.
Голям комин нареждам,
стени с прозорци подреждам.

Вътре човечета джага полагам,
на масичка и столчета ги слагам,
да пият наужким кафенце горещо,
или пък друго нещо.

Возя ги в кола кабриолет,
качвам ги дори на въртолет,
да летят в небето,
а със лодка пускам ги в морето.

Така през зимата се забавлявам,
да дойде бързо лятото аз се надявам,
че в парка да играя и да тичам,
навън, на слънце, повече обичам!

IMG_0044_resized

0

Лъжицата

Да ям с лъжица вече ми е интересно,
оказа се, че не било никак лесно,
със манджа, боб и леща, с киселото мляко аз се справям,
но със супата все още не ми се ще да се залавям.

Със вилицата краставички буча,
салатата сама да ям се уча.
Хляба във ръка сама си ръбкам,
водичката от чаша мога да си сръбкам.

Но все още предпочитам да ме храни мама,
въпреки че тя упорства и ми вика „сама“.
Естет съм и не обичам пръстите да цапам,
отбрани храни захващам се сама да папам.

Да вземем детската кухня всеки ден тичам,
а манджите на баба много обичам.
Сокчета, вода, айрянчета – аз предпочитам,
ала за биричката и винцето на тати все питам.

0

Хартиени гащи

Мама се гордее с мене,
защото махнахме от доста време,
дебелите, хартиените гащи,
само все още ми се мръщи,
когато напишкам панталона аз.
Мързи я да го изпере завчас,
суши го и в кашона тя го слага,
да чака за пералня го полага.

Понякога така голям куп се образува,
че ще остана аз без сухи гащи –
тя не се интересува.
А всяко дупе най-обича да е сухо и измито,
в памучни чисти гащи то да е завито!