0

Умница

IMG_0043_resized IMG_0041_resized IMG_0042_resized

Да рисувам вече зная,
Аз човечета чертая,
със очички и устенца,
със ръчички и краченца.

Шапка слагам и готово
е човеченцето ново!
Усмихнати игриви
рисунки закачливи!

Цели куплети песнички пея,
мелодии запомням – туй го имея.
Без още букви да познавам аз,
книжките по страници чета в захлас.

Пъзели редя завчас,
ах умница съм си аз!
Сглобявам, нареждам,
картинките подреждам.

А като ги наредя направо,
мама, тати викат Браво!
После ги развалям и ето
може пак да ги реди детето!

От 1 до 10 аз броя,
цифрите поред редя,
на български или английски – без значение,
владея вече аз това умение.

И до 20 мога, но някои числа пропускам,
от 12 на 14 и после на 17 аз се спускам,
Но на 2 съм, има време да се уча,
правилно числата да науча.

А пък чичо Еди каза, че на 3 години без съмнение,
ще науча аз и таблицата за умножение!

Вуйчо конструктор ми подари да строя,
вили, къщи, ферми да творя.
Голям комин нареждам,
стени с прозорци подреждам.

Вътре човечета джага полагам,
на масичка и столчета ги слагам,
да пият наужким кафенце горещо,
или пък друго нещо.

Возя ги в кола кабриолет,
качвам ги дори на въртолет,
да летят в небето,
а със лодка пускам ги в морето.

Така през зимата се забавлявам,
да дойде бързо лятото аз се надявам,
че в парка да играя и да тичам,
навън, на слънце, повече обичам!

IMG_0044_resized

Advertisements
0

Лъжицата

Да ям с лъжица вече ми е интересно,
оказа се, че не било никак лесно,
със манджа, боб и леща, с киселото мляко аз се справям,
но със супата все още не ми се ще да се залавям.

Със вилицата краставички буча,
салатата сама да ям се уча.
Хляба във ръка сама си ръбкам,
водичката от чаша мога да си сръбкам.

Но все още предпочитам да ме храни мама,
въпреки че тя упорства и ми вика „сама“.
Естет съм и не обичам пръстите да цапам,
отбрани храни захващам се сама да папам.

Да вземем детската кухня всеки ден тичам,
а манджите на баба много обичам.
Сокчета, вода, айрянчета – аз предпочитам,
ала за биричката и винцето на тати все питам.

0

Хартиени гащи

Мама се гордее с мене,
защото махнахме от доста време,
дебелите, хартиените гащи,
само все още ми се мръщи,
когато напишкам панталона аз.
Мързи я да го изпере завчас,
суши го и в кашона тя го слага,
да чака за пералня го полага.

Понякога така голям куп се образува,
че ще остана аз без сухи гащи –
тя не се интересува.
А всяко дупе най-обича да е сухо и измито,
в памучни чисти гащи то да е завито!

0

На 2 годинки

На 2 годинки съм вече –
казва малкото човече.
От 1 до 10 аз броя,
вече книжките чета.

Също Азбуката зная,
със деца на пясъка играя,
уча лесно песни наизуст,
вчера пясъка опитах аз на вкус.

Едно момченце вчера,
през тунела ме преведе,
за ръка ме хвана
и другарски ме поведе.

Блондин, на мойта възраст,
не го познавах досега,
но май хареса ме
от 1 поглед, хей така.

0

Бум тряс

Бягай бягай бум тряс,
Разби си муцунката прас,
Мъничето устата си разби,
аз и казвам „Ти внимавай, спри!
Напред, в краката погледни,
полека стъпалата изкачи!“

Момичето уж слуша, но кръвта шурти,
мама зъбките брои едно, две, три,
Там са, браво, мама е спокойна вече,
прегръща и успокоява малкото човече.

0

Мъника се движи

На годинка нашето момиче стана
да почва да ходи иска да я учи мама.
Надинка обаче да седи обича
няма засега желание да тича.

По коремче не обича и веднага се обръща,
в позиция по гръб се връща.
Към играчките по дупе се придвижва,
а като я сложа да пълзи на 4 крака ми се обижда.

Купихме и проходилка нова вече
интерес да прояви малкото човече
към движението на 2 крака
да я бута, да се движи, трака трака.

Неочаквано бързо се научи тя
да изминава разстояния сама.
Избутва се и до играчките стига
успехи малки започна да постига.

Но най-много я оставяме на пода да седи,
кубчета, животни, книжки тя сама да си реди.
Да се движи по естествен начин както тя си знае,
мебелите вкъщи с любопитство да ги опознае.

А като започне мъничето да ходи
мама из къщи ще броди
да я пази, да я учи да внимава,
да може правилно да ходи, да седи и става.

Да си щъка, да се забавлява,
вярно да може да се направлява,
крачки да прави и да ни радва сладко
нашия мъник на мама и на татко!

0

Лелка и зелка

Една дебела лелка
отишла на пазара да си купи зелка.
Намерила един куп огромен
и щракнала се пред него за спомен.

После си зелка голяма избрала
и парички на продавача дала.
Сложила покупката в торбата
и се качила бърже в колата.

У дома си скоро се прибрала,
в тенджерата зелката със вода заляла.
Включила котлона да заври,
а тя полегнала да си поспи.

Манджата повряла и от
печката се изляла.
Лелката се събудила и
се много зачудила.

На зеле мирише във вкъщи,
дори и кучето се мръщи.
Лелката беля била направила,
защото да се успи се е оставила.