На детска

На детската градина аз се адаптирам,
причина да плачкам все си намирам.
Сутрин рано ставането не обичам,
видя ли входа на градината – да се скрия тичам.

Вечер обаче мама като ме взема се чуди и мае,
защото с децата и пластилина още ми се играе.
Звъни звънеца, вратата изтрака,
госпожата вика – бягай, мама те чака.

Пантофи събувам, ботуши обувам,
Към вкъщи потегляме,
Впечатления и мисли нареждаме.
За деня си разказваме,
Нови номера показваме.

У дома вечеряме, играем и се гласим,
за утре бодри свежи – трябва хубаво да се наспим.
Звъни будилника и всичко почва отначало,
леви, десни, мама, тате, бебе – Чао!