Под дюшека

Днес чак под дюшека се заврях,
не искам на детска градина пак.
Студ е навън, но колата запали,
мама да ме набута в колата едвам свари.

Като пристигнах почнах да бягам
и тате да ме носи се наложи,
исках ходенето на детска
ако може дано се отложи…

Вкъщи обичам да играя на воля и на свобода
но приятелите децата ги няма вкъщи – това е така,
песни, английски, танци, народни,
на детската има забавления най-разнородни.

Но дисциплина също трябва да се спазва,
ред да има, да се слуша трябва се оказва.
Сутрин рано е трудно да се става,
а вечерта на прибиране в детската ми се остава…

Четвърти ден съм и вече не плача,
с бодра стъпка към градината крача,
да играем, учим, да се веселим,
после вкъщи изморени да вечеряме и спим.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s